Професор Пламен Митев изнесе лекция за духовното пробуждане на Тетевен през 19 век и освобождението на града от османско владичество

На 30 октомври в заседателна зала на Община Тетевен многоуважавания наш историк проф. Пламен Митев изнесе лекция на тема: Освобождението на град Тетевен. Събитието е част от културната програмата на Общината по случай празника на града /1 ноември/, като тази година се навършват 147 години от освобождението му от османско владичество.

На събитието присъстваха още – кметът на Община Тетевен – д-р Мадлена Бояджиева, зам.-кметът Борис Врабевски, председателят на ОбС-Тетевен – Мария Стойчева, председателят на Фондация Българска Памет – д-р Милен Врабевски, ученици и учители, граждани.

Проф. Митев започна като представи няколко акцента, свързани с Деня на будителите – 1 ноември. Той добави, че двете дати са един добър повод да се осмисли освобождението на град Тетевен през онези водещи възрожденски години, които очертават съдбините на българският народ през целия 19 век.

Денят на будителите, пречупен през опита и миналото на Тетевен, показва, че без това духовно пробуждане, на което ставаме свидетели през 19 век, нито идеята за свобода, нито идеята за модерност биха пуснали корени в Тетевен и българските земи. Тетевен е част от тези процеси на духовно пробуждане, за което има много доказателства, а като пример ще дам, че за около половин век в Тетевен работят над 30 учители и учителки, над 20 свещеници, които допринасят за поддържането на православната вяра на тетевенското население. Чести гости и участници в духовното пробуждане на града са зографи, пътуващи книжари, просветители, отбеляза проф. Митев.

Около 60 души формират възрожденския интелектуален елит на Тетевен, сред които можем да посочим – Димитър Ковач, Матей Бенчев, Тома Васильов, поп Витан, Йонко Витанов, Димитър Дидов, Георги и Лазар Икономови и др. Без тази тетевенска интелигенция духовното пробуждане на местното население едва ли щеше да се случи, каза още професора.

По думите му, когато се говори за измеренията на духовната пробуда в Тетевен е важно да се отбележи и факта, че в средата на 19 век в българските земи функционират около 20 взаимни и класни училища, като едно от тези взаимни училища е тетевенското училище. До средата на 19 век в българските земи има 10 девически училища, като едно от тези училища отново е в Тетевен. И двете училища са резултат на усилията на местното население, на местните първенци, на местните духовници, които се опитват да направят нещо, за да могат техните деца да получат нужното образование.

Когато говорим за просветата в Тетевен от средата на 19 век задължително трябва да бъдат споменати имената на няколко дарители тетевенци – Крачун Иванов, Михаил Кефалов, Петър Станчев. Те допринасят страхотно много за създаването на тези модерни светски училища в града, като особено голяма е ролята на Крачун Иванов, който в края на 40-те и началото на 50-те години прави много големи дарения на Тетевен с идеята да се изгради именно едно модерно училище, подчерта проф. Митев.

Той прочете и две дописки, за да се добие представа чрез словото на онова време какъв е бил духа на тази духовна пробуда и как тя се отразява на живота на тетевенци. В едната от дописките се казва, че при отварянето на мъжкото училище са се събрали около 350 деца, а в девическото до 85 момичета. Споменава се и факта, че годишният изпит е продължавал 3 дни. Благодари се и на хората, дарили различни полезни неща за училищата – помагала, пари, книги, учебници и пособия. Благодарение на тези дарения училището в Тетевен се снабдява с едни от най-модерните по онова време учебни пособия и помагала, нещо което не всяко селище е имало шанса да получи.

Във втората дописка е отбелязано, че: „Тетевенското училище е в добър порядък и се полагат старание от страна на селяните /по това време административния статут на Тетевен е на село/ и учителите. Това е похвално за тях и ние желаем тези старания да не се прекъснат никога, а от ден на ден да стават още по-големи. Съгражданите ни в Тетевен са осъзнали колко е нужно и полезно образованието и се надявам да го вдъхнат и на децата си“. Така са мислели представителите на формиращата се интелигенция в Тетевен и благодарение на този начин на мислене всъщност се създават предпоставки Тетевен да бъде за пример на много други български селища по отношение на образованието и духовната пробуда.

По начина, по който Тетевен може да осигури условия за развитие на мъжкото и девическото образование показва, че тези нови идеи и тези процеси на духовно пробуждане са пуснали дълбоки корени сред местното българско население и дават конкретен резултат, отбеляза проф. Митев.

Той изтъкна, че по онова време девическото образование в Европа не е било чак толкова разпространено, а тук – в едно село Тетевен, са създадени условия за такъв тип образование, което наистина заслужава признание от нас като потомци на тези някогашни будители на възрожденския Тетевен.

Професор Митев засегна и темата за опожаряването на Тетевен през 1801 г. и защо градът успява да се възроди от пепелищата. Според него става дума за феномен, който е типичен за няколко български селища, които имат подобна съдба – Котел и Свищов. В рамките на 10-15 години и трите селища успяват да загърбят случилото се, като не го забравят никога. Феноменът се дължи на няколко обстоятелства, които са взети заедно, като много доброто географско разположение, силно развита инфраструктура като търговски пътища и още едно много важно обстоятелство, което за Тетевен е повече от очевидно – статута. И трите селища се ползват с определени привилегии, благодарение на това, че от гледна точка на турската администрация тези селища разполагат със специален статут, който им е даден назад във времето поради определени обстоятелства. Тетевен е имал шанса да бъде вакъф – владение, освободено от много данъци, като приходите от другите данъци са използвани за някаква благотворителна дейност в полза на ислямската религия. Градът е освободен от набиране на еничари, от осигуряване на войнуци, освободен е от възможността турски военни подразделения да отсядат в селото и серия подобни привилегии. Местното население се възползва от този статут, който има и успява да развие само за 10-15 години своите занаяти, търговия и предприемаческа дейност по такъв начин, че някъде в средата на 19 век Тетевен представлява едно голямо селище с 1000 домакинства и развиващи се повече от 24 занаята.

Историкът отбеляза и това, че Тетевен е пример за масовото ангажиране на местните търговци, предприемачи, учители и др. в освободителното дело. По думите му тетевенският революционен комитет е един от най-големите комитети в софийско. Той участва много активно във всички онези събития и процеси, които са характерни за живота на комитетската организация, създадена от Васил Левски и ако не е бил удара, който преживяват тетевенци в края на 1872 и началото на 73 година, във връзка с т.нар. Арабаконашки обир, сигурно тетевенският комитет щеше да има много активно участие в събитията от 75 г. и 76 г., свързани с подготовката и осъществяването на Априлското въстание.

Има много изследвания затова, че тетевенци са най-компакната група сред всички заточеници през 70-те години на 19 век и са дали най-много жертви по време на тези заточения. Всичко това показва наистина заслугите в хубавия смисъл на думата, за да получат такива тежки присъди от страна на Високата порта, отбеляза проф. Митев.

Той сподели и важни факти около освобождението на град Тетевен, като отбеляза, че то се случва във връзка с конкретните събития около Плевен, когато ген. Тотлебен организира обсадата на града в края на месец септември и началото на месец октомври. Проф. Митев, разясни, че ген. Гурко получава специална задача да нанася удари по тила на плевенската крепост, за да прекъсне връзките, които Осман паша има със София и други части на дунавския вилает, през които се получават оръжие, храна, медицински пособия и др.

В първите дни на месец октомври 1877 г. ген. Павел Карцов, който ръководи тази част от руската армия, която се намира в района на Ловеч, получава сведение, че в района на Тетевен се очаква да пристигне голяма група турски въоръжени части – повече от 1000 души. За да се избегне включването на тези допълнителни сили в подкрепа на обсадения плевенски гарнизон, той решава, че трябва да се нанесе удар предварително по тези новопристигнали в Тетевен турски подразделения и одобрява план, който предвижда две групи от различни места да се насочат към Тетевен едновременно. Едната група трябва да премине от Ловеч през Микре, Турски извор /сегашния Български извор/ и Ябланица, за да се насочи към Тетевен. Втората група трябва да тръгне от Севлиево през Троян и Шипково и в един и същ момент двете групи да се обединят около Тетевен два-три дни по-късно. Групите тръгват някъде между 16 и 17 октомври /по стар стил/ и на 18 октомври, около 12.30 ч. първата група, която е тръгнала от Ловеч, достига покрайнините на Тетевен. Мъглата е била много жестока и забавя придвижването на троянската група. Пристигналата група на полк. Орлов не е била много голяма като бройка, но е съставена все от опитни войници, между които има и българи. Както показват някои документи, най-вероятно разузнавателни сведения за пътищата от тази група са събирани благодарение на двамата бегълци от Диарбекир – хаджи Станьо Врабевски и Петко Милев – Страшния.

Групата влиза в бой с турските части – около 1000 души редовна турска армия. Боят е много тежък и жесток, като продължава до вечерта, а руските войници дават малко жертви – само няколко души загиват. Боят е прекратен привечер, а идеята е била по това време да пристигне втората група от Троян, но сутринта, когато се подготвят да направят нов щурм, се оказва, че турците са напуснали Тетевен по идея на тогавашния ага на Тетевен – Юсуф. Така на 1 ноември /нов стил/ руската армия влиза в Тетевен.

Има много подробни описания за начина, по който се водят тези боеве и за това как са посрещнати руските части в града. Има поредица от над 100 тома документи от руска военно-историческа комисия. В три от тези томове са запазени всички заповеди и подробни отчети и доклади на действащите руски офицери, включително и телеграмата до император Александър II, в която се съобщава, че Тетевен е освободен. Тези документи ни показват ентусиазма, радостта и всичко онова, което се случва, пречупено през възприятията на обикновените тетевенци, подчерта проф. Митев.

Той каза още, че следващите месец и половина има данни как Тетевен се вдига по тревога заради заплаха от нападение на башибозуци и малки подразделения редовни турски войници. Тогава влиза в действие отрядът, командван от граф Комаровски, който се отличава с уменията си да организира добре защитата на Тетевен.